онаковало

Речник на българския език

1. онаковало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

онаковало е производна форма на онаковам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. онаковало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

онаковало е производна форма на онаковам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. онаковало — мин. деят. св. прич. ср. р.

онаковало е производна форма на онаковам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. онаковало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

онаковало е производна форма на онаковам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).