онаковали

Речник на българския език

1. онаковали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

онаковали е производна форма на онаковам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. онаковали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

онаковали е производна форма на онаковам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. онаковали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

онаковали е производна форма на онаковам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. онаковали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

онаковали е производна форма на онаковам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).