онаковала

Речник на българския език

1. онаковала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

онаковала е производна форма на онаковам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. онаковала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

онаковала е производна форма на онаковам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. онаковала — мин. деят. св. прич. ж. р.

онаковала е производна форма на онаковам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. онаковала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

онаковала е производна форма на онаковам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).