онагледяло

Речник на българския език

1. онагледяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

онагледяло е производна форма на онагледя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. онагледяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

онагледяло е производна форма на онагледя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).