онагледило

Речник на българския език

1. онагледило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

онагледило е производна форма на онагледя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. онагледило — мин. деят. св. прич. ср. р.

онагледило е производна форма на онагледя (мин. деят. св. прич. ср. р.).