онагледила

Речник на българския език

1. онагледила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

онагледила е производна форма на онагледя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. онагледила — мин. деят. св. прич. ж. р.

онагледила е производна форма на онагледя (мин. деят. св. прич. ж. р.).