онагледил

Речник на българския език

1. онагледил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

онагледил е производна форма на онагледя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. онагледил — мин. деят. св. прич. м. р.

онагледил е производна форма на онагледя (мин. деят. св. прич. м. р.).