омършавял е

Речник на българския език

1. омършавял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омършавял е е производна форма на омършавея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омършавял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омършавял е е производна форма на омършавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).