омършавяло

Речник на българския език

1. омършавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омършавяло е производна форма на омършавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омършавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

омършавяло е производна форма на омършавея (мин. деят. св. прич. ср. р.).