омършавяла

Речник на българския език

1. омършавяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омършавяла е производна форма на омършавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. омършавяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

омършавяла е производна форма на омършавея (мин. деят. св. прич. ж. р.).