омършавял

Речник на българския език

1. омършавял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омършавял е производна форма на омършавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омършавял — мин. деят. св. прич. м. р.

омършавял е производна форма на омършавея (мин. деят. св. прич. м. р.).