омършавели

Речник на българския език

1. омършавели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

омършавели е производна форма на омършавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. омършавели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

омършавели е производна форма на омършавея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).