омършавеело

Речник на българския език

1. омършавеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омършавеело е производна форма на омършавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омършавеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

омършавеело е производна форма на омършавея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).