омършавеели

Речник на българския език

1. омършавеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

омършавеели е производна форма на омършавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. омършавеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

омършавеели е производна форма на омършавея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).