омършавеел

Речник на българския език

1. омършавеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омършавеел е производна форма на омършавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омършавеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

омършавеел е производна форма на омършавея (мин. деят. несв. прич. м. р.).