омърсил

Речник на българския език

1. омърсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омърсил е производна форма на омърся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омърсил — мин. деят. св. прич. м. р.

омърсил е производна форма на омърся (мин. деят. св. прич. м. р.).