омръзнал

Речник на българския език

1. омръзнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омръзнал е производна форма на омръзна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омръзнал — мин. деят. св. прич. м. р.

омръзнал е производна форма на омръзна (мин. деят. св. прич. м. р.).