омръзвал съм

Речник на българския език

1. омръзвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

омръзвал съм е производна форма на омръзвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. омръзвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

омръзвал съм е производна форма на омръзвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. омръзвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

омръзвал съм е производна форма на омръзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).