омръзвал си

Речник на българския език

1. омръзвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

омръзвал си е производна форма на омръзвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. омръзвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

омръзвал си е производна форма на омръзвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. омръзвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

омръзвал си е производна форма на омръзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).