омръзвал е

Речник на българския език

1. омръзвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омръзвал е е производна форма на омръзвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омръзвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омръзвал е е производна форма на омръзвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. омръзвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омръзвал е е производна форма на омръзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).