омръзвало

Речник на българския език

1. омръзвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омръзвало е производна форма на омръзвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омръзвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омръзвало е производна форма на омръзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. омръзвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

омръзвало е производна форма на омръзвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. омръзвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

омръзвало е производна форма на омръзвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).