омръзвала

Речник на българския език

1. омръзвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омръзвала е производна форма на омръзвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. омръзвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омръзвала е производна форма на омръзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. омръзвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

омръзвала е производна форма на омръзвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. омръзвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

омръзвала е производна форма на омръзвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).