омотало

Речник на българския език

1. омотало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омотало е производна форма на омотая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омотало — мин. деят. св. прич. ср. р.

омотало е производна форма на омотая (мин. деят. св. прич. ср. р.).