омотали

Речник на българския език

1. омотали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

омотали е производна форма на омотая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. омотали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

омотали е производна форма на омотая (мин. деят. св. прич. мн. ч.).