омотал

Речник на българския език

1. омотал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омотал е производна форма на омотая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омотал — мин. деят. св. прич. м. р.

омотал е производна форма на омотая (мин. деят. св. прич. м. р.).