омотаело

Речник на българския език

1. омотаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омотаело е производна форма на омотая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омотаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

омотаело е производна форма на омотая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).