омотаели

Речник на българския език

1. омотаели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

омотаели е производна форма на омотая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. омотаели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

омотаели е производна форма на омотая (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).