омотаела

Речник на българския език

1. омотаела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омотаела е производна форма на омотая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. омотаела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

омотаела е производна форма на омотая (мин. деят. несв. прич. ж. р.).