омотаел

Речник на българския език

1. омотаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омотаел е производна форма на омотая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омотаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

омотаел е производна форма на омотая (мин. деят. несв. прич. м. р.).