омотавал съм

Речник на българския език

1. омотавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

омотавал съм е производна форма на омотавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. омотавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

омотавал съм е производна форма на омотавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. омотавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

омотавал съм е производна форма на омотавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).