омотавало съм

Речник на българския език

1. омотавало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

омотавало съм е производна форма на омотавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. омотавало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

омотавало съм е производна форма на омотавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. омотавало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

омотавало съм е производна форма на омотавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).