омотавала съм

Речник на българския език

1. омотавала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

омотавала съм е производна форма на омотавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. омотавала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

омотавала съм е производна форма на омотавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. омотавала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

омотавала съм е производна форма на омотавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).