омота

Речник на българския език

1. омота — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

омота е производна форма на омотая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. омота — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

омота е производна форма на омотая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).