омокряха

Речник на българския език

1. омокряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

омокряха е производна форма на омокрям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. омокряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

омокряха е производна форма на омокрям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).