омиротворяло

Речник на българския език

1. омиротворяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омиротворяло е производна форма на омиротворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омиротворяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

омиротворяло е производна форма на омиротворя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).