омиротворял

Речник на българския език

1. омиротворял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омиротворял е производна форма на омиротворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омиротворял — мин. деят. несв. прич. м. р.

омиротворял е производна форма на омиротворя (мин. деят. несв. прич. м. р.).