омиротворявал

Речник на българския език

1. омиротворявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омиротворявал е производна форма на омиротворявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омиротворявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омиротворявал е производна форма на омиротворявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. омиротворявал — мин. деят. св. прич. м. р.

омиротворявал е производна форма на омиротворявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. омиротворявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

омиротворявал е производна форма на омиротворявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).