омиротворил е

Речник на българския език

1. омиротворил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омиротворил е е производна форма на омиротворя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омиротворил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омиротворил е е производна форма на омиротворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).