омиротворил

Речник на българския език

1. омиротворил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омиротворил е производна форма на омиротворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омиротворил — мин. деят. св. прич. м. р.

омиротворил е производна форма на омиротворя (мин. деят. св. прич. м. р.).