омилостивяло

Речник на българския език

1. омилостивяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омилостивяло е производна форма на омилостивя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омилостивяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

омилостивяло е производна форма на омилостивя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).