омилостивил си

Речник на българския език

1. омилостивил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

омилостивил си е производна форма на омилостивя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. омилостивил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

омилостивил си е производна форма на омилостивя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).