омилостивил е

Речник на българския език

1. омилостивил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омилостивил е е производна форма на омилостивя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омилостивил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омилостивил е е производна форма на омилостивя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).