омилостивило съм

Речник на българския език

1. омилостивило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

омилостивило съм е производна форма на омилостивя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. омилостивило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

омилостивило съм е производна форма на омилостивя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).