омилостивило си

Речник на българския език

1. омилостивило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

омилостивило си е производна форма на омилостивя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. омилостивило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

омилостивило си е производна форма на омилостивя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).