омилостивила

Речник на българския език

1. омилостивила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омилостивила е производна форма на омилостивя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. омилостивила — мин. деят. св. прич. ж. р.

омилостивила е производна форма на омилостивя (мин. деят. св. прич. ж. р.).