омилостиви

Речник на българския език

1. омилостиви — сег. вр., 3 л., ед. ч.

омилостиви е производна форма на омилостивя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. омилостиви — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

омилостиви е производна форма на омилостивя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. омилостиви — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

омилостиви е производна форма на омилостивя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. омилостиви — повелително наклонение, ед. ч.

омилостиви е производна форма на омилостивя (повелително наклонение, ед. ч.).