омилостивели

Речник на българския език

1. омилостивели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

омилостивели е производна форма на омилостивя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. омилостивели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

омилостивели е производна форма на омилостивя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).