омешвал

Речник на българския език

1. омешвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омешвал е производна форма на омешвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омешвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омешвал е производна форма на омешвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. омешвал — мин. деят. св. прич. м. р.

омешвал е производна форма на омешвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. омешвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

омешвал е производна форма на омешвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).