ометяло

Речник на българския език

1. ометяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ометяло е производна форма на омета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ометяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ометяло е производна форма на омета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).