ометял

Речник на българския език

1. ометял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ометял е производна форма на омета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ометял — мин. деят. несв. прич. м. р.

ометял е производна форма на омета (мин. деят. несв. прич. м. р.).